ЗАДУШÈВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на задушевен; сърдечност, интимност, дълбока искреност. Живият поглед на ясните му очи, които даваха особена прелест на старешкото лице, навред сееше благост и пълнеше сърцето на присъствуващите с любов и тиха задушевност, която вдигаше душите високо над всичко плътско и земно. Елин Пелин, Съч. I, 69. Той разказваше хубаво – с тая задушевност и леснота, която добиват хората, които са видели и преживели много нещо. Й. Йовков, Разк. I, 145. Това беше един от последните ни разговори. И макар тези разговори да носеха доверчивия тон на старото, двайсет и повече годишно приятелство, все пак те бяха много далече от оня възторг, задушевност и неизчерпаемост, каквито бяха разговорите ни някога. Е. Багряна, СбАСЕП, 351.