ЗАДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Обикн. за въздух – който затруднява дишането с примес на миризми, влага, силна загрятост и под. Наоколо беше сенчесто. Въздухът прохладен, но задушен и тежък от високите клонести дървета. К. Константинов, СЧЗ, 77. Тежък беше въздухът в препълнения с люде кауш, задушен и вонящ, особено откакто започна да се затопля времето. Д. Талев, И, 634. Той [вятърът] иде от югозапад, горещ и задушен. Й. Йовков, Ж 1945, 240. // В съчет. с ден, сезон и под. – в който трудно се диша, обикн. поради голяма горещина. Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожълтелите полета тропически жар и ослепителен блясък. Й. Йовков, Разк. III, 75. В задушния юлски ден времето течеше много бавно. Ив. Карановски, Разк. I, 73. Главата ѝ бе замаяна, кръвта в ушите ѝ бучеше, нервна пот обливаше тялото ѝ в задушната нощ. Д. Димов, ОД, 235.
2. За помещение – който е изпълнен със застоял, нечист въздух. До вечерта всичко се нареди – в малката задушна и прашна църковна стаичка, в която от години нищо не бяха слагали, се настани глухонемият. Г. Караславов, СИ, 14. Черковната килия, в която учеха децата, беше тясна и задушна. Ил. Волен, НС, 86. В задушните стаички, в които човек едва можеше да стои изправен, спяха по пет-шест души. Д. Димов, Т, 223. Децата ни мрат / в отровната смрад, / без слънце, / в задушни коптори! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47.
3. Прен. За среда, условия на живот и под. – който потиска, угнетява някого, като не му дава възможност да живее и се развива свободно. Трите сестри са прекрасни, прогресивни образи, но средата, тогавашният задушен и безизходен живот ги обезсърчава и мачка. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56. И както от току-що цитирания откъслек из мемоарите на хайдутина, тъй от всяка такава песен, лъхти благо чувство на човещина, дъха бодра воля. Дъх на пролет, на обновение – на възраждане от задушната атмосфера на ония чувства и мисли, които навява общият тон на другите песни. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 46.
ЗАДУШÈН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задушà1 като прил. 1. Който е починал, поради прекъсване достъпа на въздух, причинено от удушаване, дим, газ и под. Трупът на задушеното момиче е открит след няколко дни.
2. Който диша трудно, със затруднение или е с прекъснато за кратко време нормално дишане, поради дим, газ или недостиг на въздух, голяма горещина и под. Когато се случи да дадем помощ на такива задушени хора, първото нещо, което трябва да сторим, е да ги изнесем на чист въздух. МСп, 1888, бр. 18, 275.
3. За дишане, дъх – който се извършва на пресекулки, затруднено, поради умора, заболяване, лош въздух или съзнателно се сдържа, за да не се чува. Шинелите ни бяха мокри и тежки. От фуражките често се откъсваше някоя капка. Ние лежахме и все пак се заморявахме от своето неравномерно и задушено дишане. Вл. Мусаков, СбЗР, 411.
4. За глас, звук и под. – който се произнася, издава с височина или сила, по-малка от нормалната; приглушен, сподавен. Офицерът издаде някакъв задушен звук и едва тогава думите излязоха от устата му. П. Вежинов, НС, 260. Като минаваха покрай една затворена стая, чуха вътре бързи стъпки, задушени женски гласове, и едно любопитно бляскаво око стрелна княгинята през ключалката. Ст. Загорчинов, ЛСС, 22. Около дюкяните на Дипчика и на Танаса се чуваше на първо време острото търкане на обущарския нож или пък задушеното хлопане на чука върху желязото. Ст. Чилингиров, ХНН, 168.
5. Прен. За силно чувство, вълнение и под. – който остава скрит, притаен, без да се изразява външно; потиснат. Смилец беше изчезнал, но патриархът остаяше, душата, представителят на победената партия, покорила се на неотразимостта на събитията, със задушена злост в гърдите, не изгубила надеждата да възтържествува един ден. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 144.
6. Остар. Заду̀шен (в 1 и 2 знач.). Уж нов град, па като погледнеш, ще речеш, че е строен преди петстотин години. Тъмен, мрачен, мръсен, със задушена атмосфера. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. Всичкото беше хубаво, само че Ангелчо и Марийка бяха малко слаби по причина на задушения градски въздух, на малкото движение и на тесните къщи. ЖС, 1896, бр. 19, 147.
ЗАДУШÈН2, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от задушà2 като прил. За ястие – който е приготвен в захлупен съд под въздействието на сгъстена пàра. Тя наряза на тънки филийки студения къс задушено говеждо месо и ги разпредели поравно между мъжете. Д. Димов, Т, 69. Над широките котли се издигаха цели облаци пара, а от фурните лъхаше приятна миризма на задушено месо. Ал. Бабек, МЕ, 132-133. Всяка сутрин собственикът, който е и опитен готвач, идваше при нас, за да ни попита какво бихме искали да ни сготви, приготви ни кашмирски специалитет „задушена дива патица“. Т. Кюранов, АП, 32.
2. Като същ. задушено ср. Ястие, приготвено в прихлупен съд под въздействието на сгъстена пара. Въпросните зайци, които бяха сготвени по два начина, задушено и попска яхния, действително излязоха вкусни. Елин Пелин, Съч. IV, 238. Майка му бе задушила заека – от огнището идеше приятна пара на задушено. З. Сребров, Избр. разк., 118-119. След полезната беседа се прибират у дома, правят скандал на жените си, че задушеното още се задушава, а часът е вече един и пет. Я. Антов, Ст, 1970, бр. 1261, 1.