ЗАДУШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Заду̀шен, задушлив. Хлорът е тяло воздушно с цвят жлътозелен и дъх лют и задушителен. Ч, 1871, бр. 8, 246. Като ся затече помощ и отвориха вратите, не можаха нищо да помогнат от задушителния дим. ЦВ, 1856, бр. 267, 29. Контеса М. зе ма за ръка и за да избегне задушителната горещина, заведе ма в стаите на игрите. (превод) Ч, 1875, бр. 11, 525. Понякога повява през полето някой вятър задушителен, който изсушава растенията. Пч, 1871, кн. 6, 84.