ЗАДУШЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Заду̀шен. Върна се назад и видя там, пред вратата, кучето, което протягаше муцуна към топлата струя задушлив въздух, напоен с апетитна за него миризма. Д. Талев, ЖС, 18. В началото на май зачестиха горещи, задушливи дни, в които аз не смеех да се покажа на улицата. Стр. Кринчев, СбЗР, 375. – Стана ми мъчно за нашата хубава зелена прохладна Земя с реки, с гори, с езера и морета. Тук ще умрем от тия задушливи горещини. Елин Пелин, ЯБЛ, 114. След излизането на съпрузите стажантът не се свъртя много в тясната задушлива кантора. Д. Калфов, Избр. разк., 367. Рада беше пораснала в тая задушлива и мрътвеща атмосфера на килийния живот. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. Една част от интелигенцията, въодушевена от искрена радост за паданието на задушливия режим, с благодарност слушаше разпалената реч на Каменов. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 148.
◊ Задушлив газ. Воен. Вид газ, който предизвиква задушаване1 и през време на война се използва като бойно отровно вещество. Но нека се знае от всички, че една нова война ще бъде нещо много страшно. Със задушливи газове ще бъдат унищожени големи градове. Б. Шивачев, Съч. I, 24.