ЗАДУШЛЍВО. Нареч. от задушлив; задушно. Думите бяха произнесени безвъзвратно тежко и уверено – като че огнен гръм падна по средата на тая малка стая, разцепи задушливо нагорещения въздух на две и уби неизвестно кого. П. Михайлов, ПЗ, 7.
