ЗАДУ̀ШНИЦА ж. Християнски обичай за общ помен на умрелите, който обикн. се извършва на гробища. Дебеличкият господин пък твърди, че той сам бил видял с очите си духа на покойната си съпруга, която му се явила една вечер и го замолила да не я оставя без жито на задушница. Св. Минков, РТК, 147. За него вярата не беше нещо придобито и научено. Не беше тя и в честото ходене на черква, ни в постите, ни в курбаните и в задушниците. Й. Йовков, Ж 1945, 192. Днес е задушница. По стар обичай, на днешния ден нашите майки и сестри още от вечерта са в тревога – приготовляват жито и посещават гробищата на нашите покойници, като раздават за душите им. БП, 1928, бр. 541 [еа]. Чакай, кога дойде задушница, да ядеш боговица. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 714.
◊ Голяма задушница. Разг. Задушницата, която се прави в събота преди Архангелов ден. Денят е съботен и Голяма задушница. При всеки гроб са се превили забрадени жени, в позата на безизходна горест. К. Константинов, ПЗ, 40. Чохените шалвари хаджи Генчо облича само на Великден, на Коледа, на Богоявление и на Голяма задушница. Л. Каравелов, Съч. II, 7. Черешова задушница. Диал. Задушницата, която се прави в събота срещу Петдесетница.
~ Нарязвам се / нарежа се като поп на задушница. Разг. Ирон. Напивам се много, до краен предел. Наяждам се / наям се (нахранвам се / нахраня се, ям и под.) като попско чедо (дете) на задушница. Разг. Наяждам се много и до насита. Действувам им върху апетита, значи. Убия ли го, яденето им стои и само потегли към мене, аз се налапам като попско чедо на задушница и си гледам кефа. Чудомир, Избр. пр, 199. Нахранил се огладнелият сиромах като попско дете на задушница. А. Каралийчев, ТР, 108. Припкам (бързам) като просяк (поп) на задушница. Разг. Ирон. Нямам търпение, крайно нетърпелив съм за нещо, припирам за нещо да се свърши по-бързо.