ЗАДЪЛБА̀ВАМ1, -аш, несв.; задълбàя, -àеш, мин. св. задълбàх, св., прех. Започвам да дълбая. Задълбахме снега и скоро се скрихме в него. Лопатите се въртяха ту наляво, ту надясно. Ив. Карановски, Разк. I, 7. Реката и пътят задълбаха камъка и отстрани се появи мрамор. Освен това тук сигурно бяха вадили камъни. А. Дончев, ВР, 113. Взехме лъжичките и задълбахме пъпеша. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42. задълбавам се, задълбая се страд.
ЗАДЪЛБА̀ВАМ2, -аш, несв.; задълбàя, -àеш, мин. св. задълбàх, св., непрех. 1. С предл. в. Прониквам в нещо, обикн. в плътна материя; забивам се, влизам, задълбавам се. Докато изорат тая нива, още на няколко пъти плугът задълбаваше в троскота и спираше. Й. Йовков, АМГ, 98. Щом се измъкнаха от белите пашкулчета, пеперудките на плодовите червеи снесоха яйцата си по младите завръзи. Личинките им се излюпиха, прегризаха тънките люспи и задълбаха в плодовете. П. Бобев, ЗП, 82. По едно време така задълба с ножа в подметката, че цъкна ядосано и захвърли обувката. Ст. Чилингиров, ХНН, 36.
2. Прен. Разг. Обикн. с предл. в, из. Навлизам, прониквам, отивам дълбоко в нещо (гора, храсталак, води и под.); забивам се, задънвам се, задълбавам се. Гората беше свежа, глуха и мокра от роса. Еньо задълба в нея по една тясна пътечка. Елин Пелин, Съч. III, 155. Хем върти със свредела, хем към Дока поглежда. А Доко отсече тук, отсече там, оглежда, избира и все пò задълбава навътре из усойната. Чудомир, Избр. пр, 26. Ние имаме пътища от старо време. Те вървят покрай коритата на реките, задълбават в горите, пълзят под тежките скали на планините. З. Сребров, МСП, 51. Веднъж, като пасеше шилетата из Балкана, едно от тях, дето все се делеше, задълба в гората. В. Андреев, ПП, 18.
3. Прен. Разг. С предл. в, из. Навлизам в подробности по някакъв въпрос, проблем; задълбавам се. Ние задълбахме веднага в политика, въздържах се аз, гледам го и той си повече мълчи. Кр. Григоров, Н, 181. Докато д-р Клементс оглеждаше почти перпендикулярните склонове и проучваше разседи, жена му Лидия задълба в миналото на местните индианци. К, 1970, кн. 5, 37. В разказите от сборника писателката задълбава в известни проблеми от морално-етично естество; развива проблема за добрия човек в нашето общество. Пл, 1969, кн. 6, 61.
4. Прен. Разг. Установявам сериозни, трайни отношения с някого (обикн. отношения между мъж и жена); задълбавам се, задълбочавам се. Моята приятелка и брат ми ходеха в началото така, като на шега, но след време изведнъж много задълбаха.
ЗАДЪЛБА̀ВАМ СЕ несв.; задълбàя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Задълбавам2. Над Владая [реката] се задълбава в плеоценските, пластове, образуването на които нашите учени обясняват с отцеждането на Пернишкото езеро. П. Делирадев, В, 128.
2. Прен. Ставам по-сложен, по-заплетен, по-труднопреодолим; усложнявам се, задълбочавам се. Работата долу се задълба, дотрябва мях, заработиха на смени и Орце почна да прекалява (замахваше даже да бие!). А. Страшимиров, Съч. V, 316.
3. Прен. С предл. в. Старая се, опитвам се да проникна в същността, дълбоко в тънкостите на нещо; задълбочавам се. Весел по характер, той не се задълбаваше в нищо и не страдаше от жестоките трудности на живота. Мл. Исаев, Н, 25. На всички служещи направи впечатление, че той неочаквано престана да им иска сведения за сегашното състояние на стопанството, а се задълба в предишния живот. Ст. Даскалов, СЛ, 451.
4. Прен. Индив. Ставам по-дълбок; вдълбавам се, задълбочавам се. Дългото му и слабо лице сякаш се удължи повече, бръчките по него се задълбаха. Б. Райнов, ПВ, 37.