ЗАДЪ̀ЛГО нареч. За дълго време, за много време. Българската анималистика, изглежда, също ще потърси тоя нов тон, тя може би го и намира вече в някои от най-младите разказвачи, но нейната висока традиция от Елин Пелин и Йовков до Емилиян Станев задълго ще остане определящата. С. Янев, БРЖ [еа]. Разбойници го нападнали и избили калугерите му. След това манастирът отново запустял, но не задълго. П. Мутафчиев, Избр. пр II, 375.