ЗАДЪЛЖА̀ВАМ1, -аш, несв.; задължà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Заставям, принуждавам някого да направи, да извърши нещо. – Ние ще задължим хората, когато се разболеят, да намерят начин да съобщават в завода. Д. Кисьов, Щ, 433. – Задължете офицерите си да се явят на вечерята в пълен състав и да се държат прилично! Х. Русев, ПС, 244. Мъжът влезе след момчето и заразглежда пътниците така, като че ли искаше да види дали всички са по местата си. Никой не беше го задължавал да се грижи за тях. Ал. Бабек, МЕ, 7. Изключителната услуга, която сте оказали вчера на съпругата и сина ми, ме задължава да ви благодаря. Идвам да изпълня това задължение и да ви изразя признателността си. Ат. Далчев и др., ГМК I, 1981 (превод) [еа].
2. Поставям пред някого изискване за необходими действия, които трябва строго да се спазват, изпълняват. Правилата на ордена, към който принадлежал, го задължавали да вечеря скромно и да не сподели удоволствието на благородната им компания. Д. Димов, ОД, 93. – Какво правите, бе хора? Дори и огледала за обратно виждане нямате. А правилникът за движението ни задължава да ги имаме. М. Марчевски, ТС, 13. // Изисквам от някого да се съобразява в действията, постъпките си с определени обстоятелства (пост, чин, длъжност, звание и под.), в които е поставен или се намира. Той беше избран и за секретар на Академията на науките. Това беше пост, който задължаваше, но това беше и голяма чест. К. Манолов, ВХ, 33. Младият момък слушаше толкоз, колкото чинопочитанието го задължаваше. Й. Йовков, ПК, 104. Учител – това е много почетно, благородно звание, но то твърде много задължава неговите носители.
3. Заставям някого да изпитва благодарност, необходимост да се отплати за направена услуга или проявено внимание. – Обичате ли да ходите на дискотека? – О, да! Но кувертите... – Това е моя грижа. Може ли да отидем заедно? Момичето се колебаеше... – Хайде, това с нищо не те задължава. Ще те взема с колата, ще побръмчим и в десет си вкъщи. М. Абаджиев, Ф [еа]. Моля Ви, ако Ви е възможно, изпратете ми 400 лева, с което много ще ме задължите. Ив. Вазов, НПис., 27. – Аз знам, че вие сте свободна, разбирам, и туй, което ще ви кажа, не ви задължава с нищо. Й. Йовков, ЧКГ, 195-196. задължавам се, задължа се страд. – Ще издам закон: всеки държавен службаш, всички ония, които веднъж в месеца бъркат в хазната, задължават се да носят дрехи от български платове. Ив. Вазов, Съч. ХI, 189. Трябвало поне 40 души хора да се задължат да му плащат годишно по петдесе гроша за лекуване на семействата им през цялата година. Т. Влайков, Пр I, 77-78.
ЗАДЪЛЖА̀ВАМ СЕ несв.; задължà се св., непрех. Поемам отговорност, чувствам се длъжен да направя, да изпълня нещо. Тя го даде у Филип Терзията, комуто се задължи да плаща триста гроша годишно за изкуството, което щеше да предаде на сина ѝ. Л. Стоянов, Б, 22. // Ставам длъжен пред някого да му се отплатя за оказана услуга. – И с нищо няма да се увързвам и задължавам пред него. Т. Влайков, Съч. III, 241.
◊ Задължавам сметка. Банк. Вписвам дълг по сметка на някого. От извършената ревизия се установи, че Стефан Мисирев дължи 0,68 лева за дадени му продукти, с горната сума се задължи сметката на бившия председател. Н. Каралиева, Н, 61. Божил: – А бе, хей, какъв е тоя пехливанлък тука, бе, какъв е тоя панаир? Власи: – Какъв... Нахвърли се другарчето да ме бие, че му задължавам сметката с овеса. Н. Хайтов, ПЗ, 66.
ЗАДЪЛЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; задължà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. и диал. Задлъжнявам. Попитах мъжа колко е задължил на болярина. „А че знам ли, в книгата пише. Болярска работа. До жълтици е стигнало.“ Ем. Станев, А, 197.