ЗАДЪЛЖÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Състояние на лице или институция, имащи финансово или материално задължение. Този милиард, който гласуваха допълнително в бюджета, ще им развърже ръцете, макар че този милиард ще легне върху общата наша задълженост. Леч., 2013, бр. 46 [еа]. Данъчна задълженост.
2. Състояние на лице или институция, имащи някаква отговорност, задължение, морален дълг към някого или към нещо. Обикновено отговорността се разглежда като повишена степен и конкретизирана форма на задълженост. Отговорността подготвя, подсигурява и допълва изпълнението на дълга. Ем. Маринова, МС [еа].
3. Състояние на лице, което изпитва благодарност, необходимост да се отплати за направена услуга или проявено внимание. – Когато си служил заедно с някого, сражавал си се с него рамо до рамо и няколко пъти си му спасявал кожата, имаш известни привилегии, предимства, така да се каже. Някои биха го нарекли задълженост. Ю. Чернева, ПМД (превод) [еа]. Най-хубавото, което ми се случи обаче, е, че книгите ми си имат свой живот и различни поколения читатели. Това е, което ме радва. И към тях чувствам особена задълженост през годините. ЛВ, 2018, бр. 5 [еа].