ЗАДЪЛЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се изисква от определени административни, правни или др. разпоредби и трябва да се осъществява, да се изпълнява или да се предоставя безусловно. Баташки нае десетина четници от македонската революционна организация, на която всички тютюневи фирми плащаха редовно задължителен данък. Д. Димов, Т, 275. Учениците от първи до девети клас изучават английския език като задължителен без възможност да избират друг, докато от трети до девети клас имат възможността да изберат и втори чужд език – напр. френски, немски и руски език като факултативен. ЧО, 2015, кн. 6, 625. Новият закон за читалищата, който е внесен за одобрение в Народното събрание, предвижда задължителен членски внос. НГ, 1940, бр. 114, 12. Задължително образование. Задължителен учебен предмет. Задължителна матура. Задължителен профилактичен преглед. Задължителен кратък курс за обучение.
2. Който се изисква винаги да се извършва или да е присъщ на някого при изпълняване на служебни или др. функции (упражняване на професия, членуване в партия, организация, сдружение и под.). – Какво е на госпожата ви? – попита докторът с притворното си, задължително за лекаря спокойствие и изпусна една синя струя цигарев дим из устата си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 142. Граф Марузин беше облечен във формен зелен сюртук, с медни копчета и плетени сърмени еполети, с шпага – задължителни тогава за коронните чиновници. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 48. Тя посрещаше клиентите в магазина със задължителната за една търговка усмивка.
3. Който се изисква в определена среда или при определени обстоятелства. Повечето находчиви туристи отдавна притежават мобилни телефони, но най-новият абсолютно задължителен аксесоар е джобният компютър. Банк., 2004, бр. 17 [еа]. // Който е приет от някого като абсолютно необходим и важен за него. За него медитацията е задължителен ежедневен ритуал.
4. Остар. Който налага, изисква да се даде отговор, да се направи нещо. – Че от какво остаряхте тъй? Кардашев се усмихва вежливо, защото не знае какво да отговори на такъв задължителен въпрос. Ив. Вазов, Съч. Х, 43.