ЗАДЪ̀НКА ж. 1. Спец. Нещо, което препречва или затваря някакво пространство, изход и др. В югозападната част на комплекса е поставена като задънка една 12-етажна жилищна сграда, която от своя страна ще разнообрази силуета към Витоша. ВН, 1958, бр. 2000, 1. При едно всестранно обсъждане на въпроса за монументалното изкуство в Търново може би ще се дойде до убеждението, че в самия град, характерен със своите тесни улици и достатъчно богат с архитектурни акценти и задънки, ще бъде най-подходящо да се търси място само за релефи и декоративна скулптура. НК, 1958, бр. 31, 4. Тя [Витоша] бе задънка на повече улици. Гледана от много софийски прозорци, чардаци и балкони, тя бе като на длан. П. Мирчев, СЗ, 113.
2. Диал. Подвижна част от сандъка на кола, теглена от волове или коне, която затваря, задъня задната или предната му част; щит. Свиден се облегна на сабицата, която правеше на предната задънка на колата, и спря поглед на Грудка. Ил. Волен, БХ, 124. Понякога се виждаше в самото чело на върволицата Радой: стърчеше в талигата единствен, с поводите в ръце и запънал крак на предната задънка, за да не се люлее от бясното препускане. Й. Вълчев, СКН, 167.
3. Диал. Улица, която няма изход, която е затворена от единия край. Тая къща е у задънка. Т. Панчев, РБЯд, 122.