ЗАДЪРЖА̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); задържà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. Задържам. Събраните пари от разни даждия, които кметовете нарочно задържаваха още от по-напред да ги не дават на турското правителство, минаха в нашата каса. З. Стоянов, ЗБВ II, 116. Дърветата имат способност да задържават влагата. Знан., 1875, бр. 16, 249. „Аз не ща да та задържавам много; ти можеш пак да си отидеш.“ БО, 1846, бр. 1, 3. задържавам се, задържа се страд. Газовете, които са образуват при гниенето на чернозема и които служат за храна на растенията, са не повдигат далеко във воздуха, а задържават са от чернозема и влазят в растенията. Знан., 1875, бр. 12, 185.
ЗАДЪРЖА̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); задържà се св., непрех. Задържам се. И тамка [в Кутмицивици] е осталото время на живота си провел в духовните на священическия чин свойствени дела, а най-много ся е задържавал на място, щото ся дума гречески Дявна. Х. Йоанович, Ц (превод), 27.