ЗАДЪ̀РЖАМ, -аш, несв.; задържà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Улавям, хващам някого или нещо, за да спра движението му или да попреча на движението му; спирам. От време на време пускам крака си доле и смятам, че аз карам въртяшката. А когато пък спре и тато взема да прави нещо с конците, натискам силно крак о земята и мисля, че аз я задържам. Т. Влайков, Пр I, 43. В последния момент успяхме да задържим шейната, която летеше със страшна скорост по склона надолу. Δ Клонът, на който бях стъпил, се счупи и аз щях да падна от дървото, ако брат ми не беше ме задържал. // Забавям движението, хода на някого. Той сигурно вижда моето опасно положение и смята, че е по-добре да се отърве от мен. Още повече, че аз едва се мъкна, задържам го и той изостава. Л. Стоянов, Х, 33. // Улавям, хващам някого, за да му попреча да извърши нещо, което е замислил. – Не удряй, ей! Бай Захарие! – избухна Велико и се хвърли към Захария, но слугите го задържаха. Й. Йовков, АМГ, 108. – Умориха момчето ми, омаскариха го! – каза тя и се готви да го извлече из сцената, но я задържат. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 105.

2. Карам, заставям някого да остане някъде за известно време. – Няма какво да задържаме гостите. Нека те да си се приберат, защото става късно. Г. Караславов, ОХ IV, 540. – Аз би ви задържал на драго сърце у дома, но не разполагам с лишни помещения. Ал. Константинов, БГ, 42. По-рано войниците от лагера мислеха, че зимата е, която ги задържа толкова на едно място. Й. Йовков, Разк. I, 47. Случваше се, че някоя работа задържаше стареца повече вкъщи. Елин Пелин, Съч. III, 26. И Момчил комай се накани да стане, но все нещо го задържаше на мястото в това сладко и едновременно скръбно вцепенение. Ст. Загорчинов, ДП, 473.

3. Запазвам положението на нещо за по-продължително време. Прекръстваше се няколко пъти и по навика си, като задържаше едната си ръка на гърдите, оставаше неподвижен и унесен. Й. Йовков, Разк. I, 51. Качва се лесно, защото морето е тихо, лодката стои здраво на пясъка, но тя се преструва, че се плаши и задържа по-дълго грубата топла ръка на лодкаря. М. Грубешлиева, ПП, 47. // В съчет. с поглед, очи. Гледам продължително време някого или нещо. Мъжът продължаваше да говори. По едно време задържа поглед върху Бенковото лице, като че ли искаше да си припомни дали не беше го виждал вече някъде. Ал. Бабек, МЕ, 225. Тоя път задържа погледа си по-дълго върху лицето му, подпухнало и мораво. М. Грубешлиева, ПИУ, 284. Селянинът погледна към овцете, задържа очите си над тях, но не ги виждаше. Й. Йовков, ВАХ, 110. // Обикн. в съчет. с внимание. Предизвиквам интерес у някого, поддържам неговата съсредоточеност, мисъл за нещо за определено време. Винаги, когато съм излизал пред строгата, придирчива и безпощадна аудитория на децата, тръпки на страх и несигурност са полазвали по гърба ми. Ще успея ли да задържа вниманието на слушателите си поне за четвърт час? Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Онова, което най-много задържа вниманието на Ивайло, бе един доста големичък отряд. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 282.

4. Сдържам, възпирам (дишане, вик, плач, изблик на чувство) да не се прояви външно. Влачи се по гърди, като задържа дъха си и едва стъпя от страх да не би да изшумоли някак тревата. Й. Йовков, (превод), З, 1937, бр. 5423, 3. Султана едвам задържаше в гърлото си надигнал се вик: – Ния... Не се давай, чедо!... Д. Талев, ПК, 783. И в тези статии, където ученият специалист трудно задържа възторга на вдъхновения художник, се чувства пламенната обич на твореца към българския творчески гений. Е. Каранфилов, Б III, 189. Геранчанинът искаше да плаче, но сълзите му се спираха, защото ги задържаше буцата, която се беше изпречила на гърлото му. Ц. Гинчев, ГК, 91.

5. Държа, крепя нещо да не падне. С отмалели ръце едва задържаше ръкойките, а постоянна мисъл поставяше твърди буци в гърдите ѝ. К. Петканов, МЗК, 156. // При бременност – запазвам плода си от преждевременно изхвърляне. Снаха ми едва на третия път можа да задържи и роди преди месец.

6. Временно и обикн. с усилие спирам настъплението, развитието на нещо. Главният революционен щаб, като задържаше вражеския напор при Криводол и Бойчиновци, даде заповед за отстъпление в Югославия. А. Каралийчев, НЧ, 115. Крепостничеството задържало икономическото развитие на Русия, но не можело да го спре. Истор. VIII кл, 31. Въпреки благоприятните природни предпоставки обществено-икономическите условия при феодализма и капитализма дълго време задържаха развитието на транспорта у нас. Геогр. Х кл, 126.

7. Оставям при, за себе си нещо, продължавам да притежавам нещо; запазвам. – Вземи цялата меджидия, да купиш нещо за децата. – Извинявай, господин Поленаков, но зааде пари не взимам. Ако имаш дребни – добре, ако нямаш – здраве. Прибери си меджидията, задръж и цигарето, халал да ти е. Д. Спространов, С, 69. Шофьорите поемат куфарите ни и един се опитва да ми измъкне от ръцете чантата, но аз срещам многозначителния поглед на Райман и я задържам у себе си. Б. Райнов, НН, 359. – Аз имам още четири патрона! Единия задържам за мене. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 222. Така мислеха всички: отвлечено е детето за откуп. Баща му все задържаше пари – да не му поискат откупа внезапно. Д. Талев, ПК, 510-511. // Съхранявам, запазвам в себе си нещо (влага, топлина и под.) за по-продължително време. – В няколко бали намерихме посипана сол. Солта задържа влагата и всякое зрънце става огнище на загниване. Х. Русев, ПС, 103. Ставаше само за да сложи въглища в малката тенекиена печка, която не задържаше топлина. М. Грубешлиева, ПИУ, 247.

8. Оставям някого на мястото, длъжността, поста, който заема. Задържаха го като ръководител на строежа, докато бъде завършен обектът.

9. Прен. Не позволявам на нещо да се промени, да се измени; запазвам. Пленен и щастлив, още в оная есен той ѝ принесе в дар всичко: любов и власт, свободата и волята си, уверен, че така ще задържи завинаги нейната привързаност и нежност. М. Смилова, ДСВ, 126-127. „Съдили стe били от името на църквата, на която била дадена власт да опрощава и задържа греховете.“ Ем. Станев, А, 174.

10. Отнемам нещо, вземам нещо принудително. Тича Буби в банката да тегли парите, ала ето, че един от чиновниците там помрачава изведнъж радостта му. Иска той десет хиляди лева, а му отпускат осем хиляди, задържат му около две хиляди за дялов капитал. Св. Минков, РТК, 120.

11. Поставям някого под стража; арестувам. – Аз не съм давал такава заповед. Казах да задържат селянина, понеже не искаше да ни пусне в селото. Д. Талев, И, 394. Един страх и една мисъл бяха я сковали: Иван? Защо го задържат? Дълго ли ще стои затворен? Г. Караславов, Тат., 168. – Една нощ нахълтаха полицаи у нас, арестуваха ме. А не знаех за какво точно ме задържат. Кл. Цачев, СШ, 9. – Никакъв човек не е идвал при мене, никаква закрила не е искал и аз не знам защо ме задържаха, и защо ми се задават подобни въпроси. М. Грубешлиева, ПИУ, 269.

12. Остар. Книж. Предварително осигурявам правото си да се ползвам от нещо; ангажирам, запазвам, завардвам2. – И той беше на пощата, пращаше телеграма да му задържат билет. А. Каменова, ХГ, 150. задържам се, задържа се страд.

ЗАДЪ̀РЖАМ СЕ несв.; задържà се св., непрех. 1. Спирам, преустановявам движението си. Горанов възбудено се разхождаше из кабинета, без да може да се задържи на едно място. Ст. Марков, ДБ, 144. Ските ми се носеха с шеметна бързина и едва в последния миг успях да се задържа, да не скоча в пропастта.

2. Оставам за известно време на едно и също място; застоявам се. Тук войската се задържа само три-четири дни, докато се събраха всички полкове, и Самуил Мокри веднага я поведе право на север. Д. Талев, С II, 199. – След печалното бягство от Кавказ вашата част навярно е била в Ростов или Таганрог, където успяхте повече да се задържите. П. Вежинов, НС, 146. Като се връщах на село, не се задържах повече от ден-два.

3. Запазвам положението, в което се намирам; закрепвам се. Тия птици правеха големи усилия да се задържат на едно място във въздуха, но вятърът ги грабваше и разнасяше насам-нататък. Й. Йовков, Разк. II, 38-39. Бурята беснееше немилостиво и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър. Елин Пелин, Съч. III, 78. // За поглед – оставам насочен, отправен към определена точка за по-продължително време. Погледът на Борис се задържа за миг върху очилата на съветника. Ем. Станев, ИК I и II, 251. Погледът му случайно се задържа върху една сгърбена бабичка, която още с влизането си огледа всички в сладкарницата. Д. Калфов, Избр. разк., 52. // За мисъл, внимание и под. – оставам съзнателно съсредоточен, спрян върху определен проблем, въпрос. И сега също мисълта ѝ не се задържа дълго около гостуването на Вардарски. Д. Талев, ПК, 87-88.

4. Оставам на мястото, длъжността, поста, който заемам. Околийският началник, който виждаше, че няма да се задържи много на власт, гледаше съвсем през пръсти на всичко. Г. Караславов, ОХ II, 632. Той никога не се задържаше на някоя служба повече от една година, защото обичаше да сменя работата си.

5. Оставам без съществени промени или се намирам приблизително в същите граници, размери, стойност. Над останалите райони на страната минималните температури ще се задържат близо над нулата. РД, 1960, бр. 118, 3. След вършитба настъпваха есенните дни. Работата намаляваше, а времето се задържаше хубаво. Ил. Волен, МДС, 99. Очаква се цената на петрола да се задържи под 100 долара.

6. Диал. Оставам жив. Първите деца на моите родители, които били все момчета, кой знае защо, не се задържали – умирали още съвсем малки. Т. Влайков, Пр I, 134.


Източник: Речник на българския език (онлайн)