ЗАДЪРЖА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задържа като прил. 1. За човек – който е арестуван, затворен. Той измина пътечка между масите, пъргаво се качи на големия сандък и с отмерени, изящни думи обяви на задържаните българи, че на заранта ще бъдат пуснати на свобода. Ст. Дичев, ЗС II, 141. – Законът ми дава доста големи права да се меся в интимния живот на всеки задържан гражданин, който се намира под съдебно следствие. Ем. Станев, ИК I и II, 364.
2. За предмет – който е отнет принудително. Задържани вещи. Задържана стока.
3. Като същ. задържан<ия(т)> м., задържана<та> ж., задържани<те> мн. Човек, поставен под арест; затворник, арестант. През вратата стражите въвеждаха задържания и го оставяха с лице към прозореца. Д. Талев, С II, 75. Саваков заключи разписката в касата, позвъни и заповяда да изведат задържания. Д. Ангелов, ЖС, 55. Храната и дрехите предадоха на задържаните, но защо ги задържаха, щяха ли да ги карат в града и кога, за това не искаха да кажат. Г. Караславов, Тат., 167. В ареста имаше трима задържани.