ЗАДЪ̀РЖАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от задържам и от задържам се. Ако е била облъчена не една-единична клетка, а група от клетки, наблюдава се общо задържане в тяхното развитие. Вл. Андреев, АЕ, 22. Горските пояси ще съществуват също така за задържане на сняг в полетата и влага в почвата. Бтн V и VI кл (превод), 36. Още в края на първия месец страхливо се гушеха в джеба ми последните сребърни монети и аз с тъпо отчаяние гледах как те се изплъзват от ръцете ми, без да мога да сторя каквото и да било за тяхното задържане. Стр. Кринчев, СбЗР, 342. Най-после той стана от сламеника и ми каза, че е съобщил в автобазата за моето задържане. К. Калчев, ДНГ, 96. Младата жена лежа повече от три месеца в гинекологичното отделение за задържане.

2. Физиол. Процес в нервните клетки, който ограничава или премахва възбуждането.


Източник: Речник на българския език (онлайн)