ЗАДЪ̀РЛЯМ, -яш, несв.; задъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Започвам да дърлям (Н. Геров, РБЯ).
ЗАДЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; задъ̀рля се св., непрех. Разг. Неодобр. Започвам да се дърлям, да се заяждам, да се карам с някого. Когато го заговориха за Галунка, една вечер след седянка, той я сподири, а тя му се задърли, ужка не беше нищичко чула. А. Страшимиров, А, 20-21. Една зима баба попадия беше нещо заболяла, та Брайков я води на лечение чак в София. Но после Брайковица нещо се задърли: пропъди попадията и не даваше вече тя да стъпва в къщата ѝ. А. Страшимиров, А, 598.