ЗАДЪ̀ХАНО нареч. На пресекулки, като се прекъсва потокът на речта, със затруднено и неравномерно дишане, обикн. от вълнение, физическа умора, заболяване и др. Войникът беше заморен, дишаше тежко и едва си поемаше дъх. Като тичаше редом с капитана и се стараеше да не изостава, той продължаваше да говори задъхано. Ив. Мартинов, 150. Тя притисна ръка на гърдите си, пристъпи още по-близо към ромееца, заговори бързо, задъхано. Д. Талев, С II, 63. Аз слушах разказа на мама задъхано, кривях устни и едва сдържах напиращата в гърдите ми жал. П. Славински, МСК, 14.