ЗАДЪ̀ХАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Затруднено дишане. – Вие ли сте, другари? – запита той. – Къде сте ходили? Беше Крум Стефанов. На меджия – смутено отвърна Садък. Той искаше да прикрие задъхаността си, но не успяваше. Х. Русев, ПЗ, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)