ЗАДЪ̀ХВАНЕ ср. Отгл. същ. от задъхвам1 и от задъхвам се. Ядосвах се, че ще загубя колелото и тичах с такова напрежение, че едва не припаднах от задъхване. П. Славински, МСК, 26. – Приятели, сънародници – каза както някога високо Раковски, но гласът му се пречупи, той щеше да се закашля и макар да потуши тая кашлица, мъчителното задъхване в гърдите му остана. Ст. Дичев, ЗС I, 404. А тя, съсредоточена в нещо свое си, не го и слушаше и със задъхване ронеше думи с пресипнал глас. Ил. Волен, НС, 24.