ЗАДЮДЮ̀КВАМ, -аш, несв.; задюдю̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да дюдюкам. Офицерът се обърнал и като видял как народът настъпва бавно към него, хукнал към казармата. Народът задюдюкал след него. Н. Здравков, НД, 56-57. Тълпата заръмжа, задюдюка. И дружен вой на разочарование огласи въздуха. Г. Манов, КД, 77.