ЗАДЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; задя̀на, задèнеш, мин. св. задя̀нах, прич. мин. страд. задя̀нат, св., прех. 1. Поставям на гърба си торба с връзки, които прехвърлям през раменете си и завързвам за по-удобно носене на товар или малко дете. Тя бе облякла старото кожухче без ръкави, на гърба бе задянала конопен цедилник, в който беше храната ѝ за през деня. Г. Мишев, ЕП, 177. // Поставям товар или малко дете на гърба си в торба, раница и под. – А мене питаш ли какво ми беше с две дребни деца? На нива ли тръгна, или на лозе, едното задявам на гръб, другото повеждам за ръката. М. Марчевски, П, 24. На сутринта тя излезе, задянала детето си, пристъпваше като сянка и самата не знаеше къде отива. Й. Йовков, СЛ, 73.
2. Диал. Забождам, забучвам. Задянах къделята на хурката и бавно започнах да преда. Δ Децата задянаха знамето на самия връх на училищния покрив.
3. Диал. Докосвам, засягам някого или нещо при движение. Бащата леко подстана, задяна с лакът паницата, тя се завъртя и издрънка на дъските. Ив. Хаджимарчев, ОК, 354. задявам се, задяна се страд.
ЗАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; задя̀на се св., непрех. С предл. с. Слагам на гърба си торба, раница. Пристигна и Стана с обеда. Тя се бе задянала с една торба, в която носеше хляб и шепа позазрели джанки, а в ръката си държеше калена ръкатка с кисело мляко. Кр. Григоров, ТГ, 72. Георги изтегли кофа вода, разля я върху главата ѝ, задяна се с раницата и даде вид, че заминава за полка. К. Петканов, МЗК, 228.
◊ Задявам се / задяна се без въже. Диал. Предприемам нещо несигурно, без да имам изгледи за успех. Задянал съм копанята. Диал. Прегърбил съм се; прегърбен, изгърбен съм. На гърба си задявам някого. Разг. По-силен съм в сравнение с някого. С трън да потътриш, няма какво да заденеш. Диал. За крайно бедна, мизерна обстановка в някоя къща. – Я погледай твоите връстници: всички на работа са наредени и парици си спастриха, и къщици си издигнаха, а пък ти!... Я се виж на какво си заприличал: с трън да потътриш, няма какво да заденеш. Ал. Константинов, Съч., 244. Ще задяна каче на някого. Диал. Пренебр. Не ме интересува някой, не ме е грижа за някого (обикн. когато някой се сърди или прави нещо на инат).
– Друга (диал.) форма: задя̀нвам.
ЗАДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; (рядко) задя̀на, задèнеш, мин. св. задя̀нах, св., прех. 1. Разг. Отправям към някого шеговити думи, закачки; закачам2, задирям, задявам се. Марина се шегуваше с всички, задяваше подпредседателя на стопанството за провисналите му червеникави мустаци. М. Грубешлиева, ГР, 162. Тя знаеше къде е гъделът на момите и поради това постоянно намираше поводи да задява зълва си за ергените, по които всички моми в селото лудееха. Г. Караславов, ОХ, 29-30. // Ухажвам някого, показвам му, че го харесвам, като му подхвърлям закачливи думи, любовни закачки; закачам2, задирям, задявам се. Почти крадешком влизахме в селската дискотека, опитвахме се да задяваме копривленските моми, но местните им почитатели зорко бдяха това да не се случи. Земя, 2013, бр. 191 [еа].
2. Разг. Безпокоя някого, досаждам на някого с думи и изрази или с настойчивото си искане, настояване за нещо; закачам2, задявам се. И когато се зададе Илийко с наведена ниско глава, трезвен като никога, тя реши да не го задява. Ст. Чилингиров, ПЖ, 98.
3. Диал. Задържам, поглъщам вниманието, мислите или интереса на някого; занимавам. Така редът в манастира беше от добър по-добър, макар животът да беше отруден, стегнат и невесел. Но това не задяваше даскал Стефана. Свел очи надолу, той не дигваше глава, никого не поглеждаше. Д. Немиров, Б, 193. Това интересуване на прославената селска красавица и умница към мене силно ме задяваше и аз като че не оставах равнодушен. Н. Попфилипов, РЛ, 57. – Де върви там, при децата! – изпрати я Стаменков. После влезе в кабинета си и заработи. Работеше, а все пò го задяваше това, че Коце „хукнал навън... запушил дори и уши“. А. Страшимиров, А, 107-108.
4. Диал. С думи, приказки и под. предизвиквам силно вълнение или тревога у някого; засягам. „Какъв ти е хубавец!“ – тези думи на баба ѝ задянаха сърцето на Петра. Чак сега, след много години, тя си спомни, че Първан беше най-личният момък в селото и затуй го взе. Н. Каралиева, Н, 153-154.
5. Остар. и диал. Обиждам, оскърбявам някого; засягам. Право да си кажем, ние никак не очаквахме, че нашата статия ще задене тъй силно редакторите на тия две списания. Д. Благоев, ЛКС, 84. задявам се, задяна се I. Страд. от задявам. Не беше в хайдушките правила да се задяват жени. Й. Йовков, СЛ, 5. II. Възвр. от задявам в 1 знач. Но духът ви е същият, нали? – О, да. Пазя го, докато се смея с колегите си или се задявам със себе си. Колкото по-малко се взимам на сериозно, толкова по-добре живея и толкова по-спокойно се чувстват хората около мен. С, 2007, бр. 5131 [еа]. III. Взаим. от задявам в 1, 4 и 5 знач. Когато Танагров влезе, ергените и девойките се бяха събрали, сръчно ронеха царевици, смееха се, задяваха се, пееха и се припяваха. Ив. Карановски, Разк. I, 156.
ЗАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; (рядко) задя̀на се св., непрех. 1. Разг. С предл. с. Задявам (в 1 и 2 знач.); закачам се. Ройдьо не беше човек, с когото можеш да се задяваш. Й. Йовков, ЖС, 138. Приказките му и смехът му са премерени и с момите твърде не се задява. П. Тодоров, Събр. пр II, 271. – Смяна на позициите не става лесно – измърмори войникът. – Хайде, не се задявай, че имам работа. П. Вежинов, ЗЧР, 216.
2. Диал. С предл. с. Насочвам вниманието си, проявявам интерес към нещо или някого; занимавам се, интересувам се. – Как гледа българското население на турската управия? Този въпрос, тъй неочакван за младия американски възпитаник, изискваше по-дълго обсъждане. Той не беше се задявал с тая мисъл. Л. Стоянов, Б, 19.
3. Диал. С предл. от. Обиждам се, оскърбявам се, засягам се от нещо или от някого.
4. Диал. Наемам се с нещо, заемам се да направя нещо, давам си труд за нещо. Зачто ся задявате да ни служите! Н. Геров, РБЯ II, 69.