ЗАДЯ̀ВКА, мн. задèвки, ж. Разг. 1. Шеговити думи, отправени към някого; закачка, задяване2. Ангел се опита да се пошегува, но хвърлената от него задявка не намери отклик и не развесели другарите му. Д. Спространов, ОП, 382. – Няма да се отървеш от посрещане, Бърдоква, каквото и да сучеш и въртиш – отвърна веднага гостът, отговаряйки на Ивайловите задевки. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 306. Ценни колекции има в тоя дворец. Гидът, който ни показа нещата, разправя анекдоти и истории със сплетни и задевки за тия, които са оставили тука спомена на имената си. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 12. // Любовно задиряне; закачка. Анастасия обърна глава към прозореца. Отдавна беше легнал Манчо на сърцето на Милена и цяло село знаеше задявката им. АО, 2010, 172.
2. Думи и изрази, с които продължително и настойчиво искам, настоявам за нещо пред някого, като му досаждам. За първи път видях пушка на една сватба, след това винаги се молех на баща ми да донесе пушка. Видя се той в чудо от моите задевки и донесе – стара пушка, мартина, с дебели патрони. Н. Хайтов, ШГ, 29.