ЗА̀ЕК1, мн. зàйци, след числ. зàека, м. 1. Неголямо диво или питомно животно от семейство гризачи с дълги задни крака, дълги уши и къса опашка, месото на което се употребява за храна, а кожата за облекло. Lepus. От дърветата се ронеха корави пожълтели листа, някой заек подскачаше уплашено и се мушваше в синкавите храсти. П. Вежинов, ВР, 58. Боримечката беше загащил и хванал сам заека в един храсталак, без да гръмне с пушка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 176. Сутрин по пресния сняг личаха дирите на яребици, на зайци, на лисици. Й. Йовков, АМГ, 30. Под същия навес се намираше кочината на прасето и една дървена колиба, в която синът на кмета отглеждаше питомните си зайци. К. Калчев, ПИЖ, 52. Който гони два заека, не улавя ни един. Послов. Див заек.
2. Прен. Жарг. Новобранец в казарма, ученик в първия клас на училище (обикн. в гимназия) или студент в първи курс. После рече на войника: – Я бе, заек, чупи се, че нали знаеш какво може да ти се случи! Н. Драганов, ТМС, 90. С него служихме заедно трудоваци. Аз бях старата служба, когато той дойде заек. Д. Цончев, ОТ, 8.
◊ Ангорски заек. Особена порода питомни зайци, от чийто мек и дълъг косъм се получава пухкава вълна, употребявана за плетено облекло. Най-много заешка вълна се получава от ангорските зайци. Г. Ралчев, ДМЖ, 53.
~ Бягам като <изтърван> заек. Разг.; Бягам като пушнат заек. Диал. Бягам много бързо и подплашено. Стефанов сметна, че е попаднал на засада, но като видя, че стражарите бягат като зайци, разбра какво е станало. Х. Русев, ПЗ, 320. – Бе той бягал от хората като заек, а ти – плашел жените! – смъмри го кротко Геньо. Г. Караславов, СИ, 23. Гледам (оглеждам се, озъртам се и под.) като изтърван заек. Разг. Гледам (оглеждам се, озъртам се и под.) плахо, страхливо, боязливо, уплашено. Ще трябва наистина да го държа под око. Пък и не знаем защо, не ми харесва. Едни такива... дълги уши, гледа като изтърван заек. Д. Ангелов, ЖС, 103. Кабака се оглеждаше като изтърван заек, пулеше се и в тъмнината на обора ги разпознаваше повече по гласовете, отколкото по лицата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 188. Гърмян (стрелян) заек. Разг. Хитър, опитен човек, понеже е понесъл всякакви беди, премеждия. – Какво бе наборе? – Море не се прави на стрелян заек, ами си кажи направо! Д. Бегунов, ГВВ, 11. Зайци да гониш. Разг. Казва се за пусто, голо място, поле. – Че и да е учил, какво ще оре? Десет дюлюма; за какво по-напред... – И то да е нива, ами пусталък – зайци да гониш. Ц. Церковски, Съч. III, 259. Замочал съм очи като заек. Диал. Грубо. Загубил съм напълно чувството си за срам, проявявам безсрамие, нахалство. Изгоряха на зайците ушите. Диал. Много е студено, голям студ настана. И моето куче ще улови заек; и моята хрътка ще хване заек. Разг.; Улови ще и нашата хрътка заек. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Ловя с кола зайци. Диал. Върша работата си с хитрост, по лесен начин. Мина ми заек път. Диал. Не успях да постигна това, което желаех, което бях предприел; претърпях неуспех, не сполучих. Чорбаджи Ницул и чорбаджи Игнат бяха тридесет и две години ортаци. Па им мине заек път, та се случи да се скарат един ден, както си е адет у нас. М. Георгиев, Избр. разк., 105. Миша душа, кован заек. Диал. Страхлив човек, страхливец. Множат се като зайци. Разг. Множат се усилено, извънредно бързо. Мръзна като заек на пъртина. Диал. Мръзна извънредно много. От тая трънка заек няма да изскочи (да излезе). Диал. Няма да се постигне нищо, безуспешно ще бъде, няма да има никакъв резултат или изгода от нещо. Работата не е заек <да избяга>. Разг. Казва се на човек, който бърза да свърши някаква работа, за да се убеди да я отложи, да я свърши по-късно. С един куршум два заека. Разг. Двойна цел или голяма облага, постигната с минимални усилия. Спя като заек. Разг. Съвсем леко спя. Страхлив като заек. Разг. Извънредно много страхлив. Детето беше страхливо като заек. Трепери ми сърцето като на мършав заек. Диал. Много съм изплашен, много се страхувам. Треперя като заек. Разг. Много силно треперя. – Вижте го – подзе отново офицерът. – Не влязъл още, и вече трепери като заек. На такъв покажи му една-две хватки и ще изтърси всичко, което знае. Б. Райнов, ДВ, 213. Удрям / ударя и лисица, и заек. Диал. Имам голям успех в работата си, успявам, сполучвам много. Удрям / ударя (улучвам / улуча) с един куршум два заека. Разг. С минимални усилия и средства постигам двойна цел. Той знаеше за височайшето внимание на княза към чернооката мадам Лишин. Говореше се, че тя обичала да се занимава с политика. Щастлив е князът, ако може с един куршум да удари два заека. В. Геновска, СГ, 95. Редица далечни съображения са наложили да бъдат избрани за кумове тъкмо тия двама хора., защото Власаки Топлийски се явява като ангел хранител в чиновническата кариера на Буби, та по тоя начин младоженците улучват с един куршум два заека. Св. Минков, РТК, 127.
– Други (остар. и диал.) форми: зàяк, зàец и зàяц.
ЗА̀ЕК2, мн. зàйци, м. Диал. 1. Обло дърво с вдлъбнатина в средата, което се подлага под тежки неща и чрез търкаляне спомага да бъдат премествани по-лесно. По заек се сваля воденичен камък. Н. Геров, РБЯ II, 144.
2. Място, където се заприщва вада, за да се отправи течащата вода в друга посока за напояване (Н. Геров, РБЯ).
3. Само мн. Дупки, шупли на хляб. Добре умесений хляб има много зайци. Н. Геров, РБЯ II, 144.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897. – Друга (остар. и диал.) форма: зàяк.