ЗА̀ЕМ м. 1. Задължение (във вид на парични суми, вещи и под.) при точно определени условия за връщане. Когато се поумириха времената, крайненци се сдружиха, направиха заем и всички наедно купиха всичката земя на Исьоренския чифлик. Й. Йовков, ЧКГ, 318. Тате сключи заем от Мито Ачкакански и замина да докара пазарджишко вино. Г. Белев, ПЕМ, 90. // Банк. Кредит, който се отпуска чрез договор на предприятие, стопанска организация или на частно лице за посрещане на определени разходи. Безлихвен заем. Дългосрочен заем. Заем за капитални вложения. Заем за жилищно строителство. Ипотечен заем.
2. Сума, която се дава или получава като задължение. – Касите, това е чист обирджилък! Пари в тях внасят българските селяни, а заеми с малки лихви кои получават? Само бейовете! Ст. Дичев, ЗС I, 392. – Войната погълна всичките готови средства. Сега и нашето правителство ще започне да търси заеми, да увеличава данъците. В. Геновска, СГ, 426. Изтеглих заем от 3000 лв.
◊ Държавен заем. Юрид. Форма за привличане на средства в държавния бюджет на основата на кредита. Външен държавен заем. Вътрешен държавен заем.