ЗАЕМА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което заема книги, документи и под. от обществена библиотека, архив и др. Позволителното за вземание книги и списания се подписва от библиотекаря и носи името, презимето и жилището на заемателя. ВОбВ, 1892, бр. 3, 3. Необходимо е заемните листове, с които се изискват за използуване документите, да се попълват така, щото винаги да бъде възможно да се отъждестви заемателят и да се определи именно кой документ е бил в ръцете му. Ив. Дуйчев, ЛА [еа].
2. Банк. Заемополучател, кредитополучател. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. АБ, 2011, бр. 49 [еа]. Необясним пропуск обаче е сторил законодателят, като не е изменил ал. 2 на чл. 240. „Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.“ ТП, 1993, кн. 2, 96. Според анализите на правителството средната месечна вноска по ипотека за заемател при условията на предните изменения на плана е паднала с 34%. Класа, 2009, бр. 652 [еа].
3. Остар. Книж. Заемодател, заемодавец, кредитор. Заемателят, който държи залога, като приема прехвърлянето върху трето лице на дълга на длъжника си, лишава са от сяко право да държи вече залога. ДЗОИ III (превод), 163.