ЗАÈМКА ж. 1. Езикозн. Дума или израз от чужд език, възприети в системата на даден език, обикн. като названия на нови понятия. Често възникват затруднения при определяне на рода на заемките в езика ни, а оттук – и при съгласуването им с определения. AБ, 2016, бр. 20 [еа]. В съвременния български книжовен език има много заемки от руски, френски, немски и други западноевропейски езици. Най-стари обаче са заемките от гръцки и латински. Δ От края на ХХ в. нараства броят на заемките от английски език във всички славянски езици.
2. Разш. Нещо (идея, тема, форма и под.), заето в сферата на културата на даден народ от други народи; заимстване. Националният дух далеч не е единствената стихия, която се проявява в народното творчество и която му налага своя отпечатък. Много от идеите, както и формите са твърде често заемки и плодове на чужди влияния. Б. Ангелов, ЛС, 23. Всички влияния и заемки отблизо и отдалеч не биха довели до нищо значително за повишаване на личната осведоменост и духовна култура, ако не би била острата възприемчивост и вродената проницателност на един ум като Гьотевия. М. Арнаудов, Г, 171.