ЗАÈМНИК, мн. -ци, м. 1. Остар. Книж. Заемател (във 2 знач.), заемач. Дойде время за плащане, ние ся свиваме и мигаме, па най-сетне повечето ни жито и живата ни стока зимат кръчмаре и други заемници. Й. Груев, КН 4 (превод), 19. Еднаж навери ли някой, то след пръвия длъг наскоро ще дойде и вторият, .. и така злочестият заемник твърде скоро потъне в длъгове до уши. Й. Груев, СП (превод), 215.
2. Диал. Работник, който се заема от една задруга в друга при нужда от помощ. Заемът на работа се състои в заемане (а не в наемане) на работници за по-случайни работи, като задругата заемател връща заема също с работници също при нужда на задругата заемодател. Това е т.нар. „заемно работене“, чрез „заемници“, защото новото време даде освен „заемници“ и „наемници“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 35.