ЗАЕМОДА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Заемодател. За едни навуща, взети на вяра от чорбаджийски дюкян, един разпоповчанин бил принуден да предаде на заемодавеца единствената си нива от тридесет декара. А. Каралийчев, ПД, 77. Така си и умря, горката, без да узнае, че има и друга, по-добра молитва, с която можеше да се измоли от небето спасение от лукавия, избава от изкушение и прошка от заемодавците. О. Василев, ЖБ, 14-15.
– Други (остар.) форми: заимодàвец и займодàвец.