ЗАЕМОДА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Банк. Финансова институция, която отпуска заем, кредит при определени условия за връщане. Банката е и най-големият заемодател на бизнеса у нас. Общият размер на отпуснатите от нея кредити е 8.49 млрд. лв. Банк., 2012, бр. 34 [еа]. „Заемодател“ означава всяка финансова институция или друго лице, осигуряващо някаква задлъжнялост, заем, финансов краткосрочен безвъзмезден кредит, удължаване на кредит или друго финансиране. ДВ, 2012, бр. 59 [еа]. // Лице, което дава заем на някого. „Ако сумата на заема надвишава 1000 лв., заемодателят дори не може да докаже само със свидетели, че е предоставил заема. Затова му е необходима поне разписка или договор за заем“. Кап., 2004, бр. 12 [еа]. Забравя да поздрави важните господа, дори и заемодателите си. Изобщо – това е най-странният човек в град Делфт. Е. Йончева, ЗГ, 15.