ЗАЕРГЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заергеня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Приемам, че някой е достигнал ергенска възраст за женитба. Добруджанският овчар, станеше ли на 18 години, получаваше едно необикновено писмо. Освен винаги повтарящите се съобщения, че „всички сме добре и молим Бога за ваше здраве“, му пишеха и думи, които бяха песен, изпълваща сърцето му с нежност: – Ние те заергенихме, избрахме ти мома. Ив. Хаджийски, БДНН II, 132.