ЗАЕРÈ, мн. няма, ср. Диал. 1. Всички видове зърнени храни; захере, захире. – Па що е, ние и с добитъка харчим много заере. От зимъска два чувале ако умелем за назе си, два чувале ще умелем на ярма за овцете и воловете. Т. Влайков, Съч. II, 75. Като Тошовата нива – ни една нива у село. Като Тошовото заере – ни едно заере у другите: едро като дренки, па чисто, па се лъска, лъска… да речеш, че е жълтица. М. Георгиев, Избр. тв [еа].
2. Хранителни запаси, припаси; имовище. Аз са радвах на запаса (заерето), който от ден на ден ся увеличаваше в магазина ни. БКн, 1860, кн. 2 [еа]. Тодор си стоката возпря / и на дружина наръча: / „Овчаре и говедаре! / Полека стадо карайте, / азе ще ида напреде, / да ви приготвя заере / на сиво стадо голямо“. Нар. пес., СбБрМ, 192.
– От араб. през тур. zahire. – Други форми: заарè и зайрè.