ЗАЕСЕНЯ̀ВА несв.; заесенѝ, мин. св. заесенѝ, и заесенèе, мин. св. заесеня̀, св., непрех. 1. Безл. Заесенява се. Когато заесенява, пред Везенковци стоварват камъни, пясък, греди и всякакви други материали, които Стоян покрива с нарочно построени бараки. Г. Томалевски, ШП, 74. Заесеня. / Ще дойде и мъгла, закон природен, ново време. / И сън за слънце и трева, до пролет ще будува в мене. СД, 2016, бр. 14, 9. Щом заесени, овчарите започват да прибират стадата по къшлите.
2. Само в 3 л. За време – започва да есенее, да изглежда есенен. Времето вече заесенява, сутрините са студени и мъгливи. ● Нар.-поет. Есен се заесенява. Пеню на Ганка думаше: / – Мър Ганке, мър пръвно либе, / пролет са изпролетява, / есен се заесенява, / златно са жито насипва, / руйно са вино налива. Нар. пес., БНТв VII [еа]. Есен се заесенява, / Кръстовден приближава / моми седенки заклаждат, / и овчари се привличат – / при сяка мома и момък. Нар. пес., Д. Осинин, ДБ [еа].
ЗАЕСЕНЯ̀ВА СЕ несв.; заесенѝ се и заесенèе се св., непрех., безл. Започва да есенее. Нашите излязоха да секат и китят шума, пък мене ме оставиха селар, да си почета – те гледаха на мен вече като на ученик, след като се заесени. Ил. Волен, МДС, 20. Като се заесени, обличат ми дълго вълнено абенце. Т. Влайков, Пр I, 159. Вече се заесенява. Листата почват бавно да жълтеят.