ЗАЕСЕНЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от заесенява и от заесенява се; настъпване, започване на есента. Датите на празниците ѝ [на Св. Богородица] заемат такива места в календара, които обикновено се свързват с периоди на преход (смяна на сезони, астрономически поврати). „Заесеняването“ например се вярва, че започва след Голяма Богородица. ХСП II, 79.
ЗАЕСЕНЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от заесенявам.