ЗАÈТО нареч. Обикн. с гл. съм в 3 л. ед. Означава, че нещо не е свободно, за да бъде използвано. От слушалката един пресипнал глас невъобразимо стържеше. – Заето! – казваше гласът от другия край на жицата. Ив. Мартинов, ДТ, 48. В ресторанта навсякъде беше заето.
◊ Давам заето. 1. Разг. За телефон – издавам сигнал, че нямам свободна линия за разговор. Номерът ти цяла вечер даваше заето. 2. Жарг. Не разбирам, не възприемам смисъла на нещо казано или написано, обикн. поради преумора. След цяла седмица учене така се затормозих, че взех да давам заето и вече не схващам и най-прости неща.