ЗАÈТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от зает2; ангажираност. Велислава, която от ден на ден ставаше все по-хубава, живееше в трескава заетост и очакване. Везеше и багреше лен и вълна, редеше людете си. М. Смилова, ДСВ, 139-140. Едно интересно сравнение можем да направим със заетостта на работната сила в тия откъснати селища в източната част на Балкана. Й. Радичков и др., ГСП, 154. Заетост на легловата база.