ЗАЕХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заехтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заехтя̀л, -а, -о, мн. заехтèли, св., непрех. Започвам да ехтя; закънтявам, заечавам. Особено ме радваха и вълнуваха есенните нощи, когато откъм планината се спуснеше севернякът. Тогава целият дом заехтяваше. Ив. Давидков, КХ, 7. В това време затрещяха нашите пушки и картечници. Задими се всичко наоколо. Заехтя цялата околност. Вл. Мусаков, СбЗР, 440. След малко в ниската работилничка на Димо заехтяха удари от тесла и дървен чук. Ив. Гайдаров, ДЧ, 165. Луната грееше кротко, а в ледената тишина заехтя пак, жестоко и тъжно, воят на гладните зверове. Д. Димов, Т, 176. Из самотиите на тоя зелен прохладен лес заехтява гласът на славея; той се дроби и се рони на кристални звукове. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 12.