ЗАÈЦВАМ1, -аш, несв.; заèцна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Заеквам1. Язикът ми ся запинаше и не работяше, аз заецвах за много време да пробирам думи. Й. Груев, СП (превод), 310-311.

ЗАÈЦВАМ СЕ несв.; заèцна се св., непрех. Остар. и диал. Заеквам се, заеквам1. Баре було да имаше пред очите си, та да затуляше пред света своя гнъсен порок! .. но той се изказва в това бледно измършавяло лице ..; заецва се в разговора си и гласът му дрезгав. Н. Бончев, Р (превод), 27.

ЗАÈЦВАМ2, -аш, несв.; заèцна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Заеквам2; заврънквам, задрънквам3, задявам2. заецвам се, заецна се страд.

ЗАÈЦВАМ СЕ несв.; заèцна се св., непрех. Диал. Заеквам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)