ЗАЕЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заечà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да еча; заехтявам, закънтявам. В тихия и ясен утринен простор заеча оръдейна стрелба. По небето цъфнаха бели облачета. В. Геновска, СГ, 399. Гласът му отново се извиси и заеча, ала немощна старешка кашлица го разтърси и той замлъкна, борейки се със своя недъг. Ст. Загорчинов, ДП, 223. В гората прекъснатата за малко работа се поде и брадвите отново заечаха. Й. Йовков, Разк. I, 242.