ЗАЖАДНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зажаднèя, -èеш, мин. св. зажадня̀х, прич. мин. св. деят. зажадня̀л, -а, -о, мн. зажаднèли, св., непрех. 1. Изпитвам силна жажда; ожаднявам. Бай Нончо посегна към кутията с локумчета. Той беше зажаднял за вода и вече предвкусваше колко сладка ще му се стори първата глътка. А. Гуляшки, СВ, 167. Клинката легна на гърдите си и заби нос във водата. На няколко пъти си взема дъха, докато се напие, толкова беше зажаднял. К. Петканов, ЗлЗ, 24. – Не ми се яде. Повече съм жаден. – Зажаднял си от бирата, дето я пи в казиното. Ем. Станев, ИК I и II, 204.
2. Прен. С предл. за или следв. подч. изр. със съюз да. Силно, страстно желая нещо. В своята самота Койно зажадня да се срещне с хората, да чуе човешка реч. Х. Русев, ПС, 165. През вратнята нахлуха любопитните съседи и зажаднелите за игра моми и ергени. К. Петканов, ЗлЗ, 12. Който вкуси от познаването на природата, той зажаднява за духовна храна и неговият умствен интерес непрестанно разраства. П. Делирадев, БГХ, 19-20.