ЗАЖВА̀КВАМ, -аш, несв. (рядко); зажвàкам, -аш, св., прех. и непрех. Разг. Започвам да жвакам. Докопаха няколко парчета [от ябълката], зажвакаха и очите им все нагоре шарят. Сп. Йончев, ШД, 18. Груди направи опит да нахрани прасетата не с мляко, а с войнишка чорба. Тоя път зажвака не само Жвачко, но и Жарко. Н. Хайтов, ПГ, 62. Студената вода намокри краката му, зажвака в цървулите. Кл. Цачев, ГЗ, 85. Децата с удоволствие зажвакаха дъвките, които им беше донесъл брат ми.


Източник: Речник на българския език (онлайн)