ЗАЖДРА̀ПВАМ, -аш, несв.; заждрàпам, -аш, св., непрех. Диал. Започвам да ждрапам. – Чакайте! Чакайте! – той скочи необикновено живо за тлъстото си тяло и заждрапа по стаята. Д. Кисьов, Щ, 137.


Източник: Речник на българския език (онлайн)