ЗАЖÈНВАМ1, -аш, несв.; зажèна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. и диал. Зажънвам. Заженахме с тате рано-рано заранта, докато още не бе паднала росата от класовете. Кр. Григоров, Н, 104-105. заженвам се, зажена се страд.
ЗАЖÈНВАМ2, -аш, несв.; зажèня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да женя, подготвям женитбата на някого. – Василе! – повтори Мутафчията. – Вземи туй... за Лиляна. Тя вече порасна. Скоро ще я зажените. Зестра ще ѝ потрябва. К. Калчев, ЖП, 542. Тъкмо тогава наша една роднина от Челопеч, леля Йованка, заженва своя дъщеря. Т. Влайков, Пр I, 129.
ЗАЖÈНВАМ СЕ несв.; зажèня се св., непрех. Подготвям женитбата си, каня се да се оженя. – Аз и по-рано ти казах, че един ден, когато се зажениш, ще подириш своето, но ще бъде късно. Ем. Станев, ИК I и II, 206. Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целият град беше покъртила. М. Георгиев, Избр. разк., 96.
ЗАЖÈНВАМ3, -аш, несв.; зажèня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оженвам. Миналата година зажених дъщеря. П. Тодоров, Събр. пр II, 368. Бонке ле, малко момиче, / я дай ми стръка кокиче, / да си го тура под заглаве – / сан да го саня наяве: / аз тебе, Бонке, ти мене – / дано те майка зажени. К. Христов, СК, 56. заженвам се, заженя се страд.
ЗАЖÈНВАМ СЕ несв.; зажèня се св., непрех. Диал. Оженвам се. Работата му потръгнала добре и взели да го наобикалят съседите: не е ли време да се зажени? Хр. Бръзицов, НЦ, 14.