ЗАЖÈНВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заженвам1 и от заженвам се; зажънване.

ЗАЖÈНВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от заженвам2 и от заженвам се.

ЗАЖÈНВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от заженвам3 и от заженвам се; оженване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)