ЗАЖИВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; заживèя, -èеш, мин. св. заживя̀х, прич. мин. св. деят. заживя̀л, -а, -о, мн. заживèли, св., непрех. Обикн. с предл. в или с. Започвам да живея някъде или по някакъв начин. Княгиня София заживя в един малък каменен дворец, издигнат в най-високата част на града. Ст. Загорчинов, ЛСС, 51. Още не износил новите си дрехи, той напущаше работата си и заживяваше пак по старому, безгрижен и свободен като птица. Й. Йовков, ПК, 32. Същността на много хора се състои в парите. Загубят ли ги, те стават безпомощни инвалиди, притиска ги меланхолия и заживяват със спомени за онова време, когато са били на почит между хората. Д. Кисьов, Щ, 414. Колкото и да обичам домашното огнище, винаги съм готова да го напусна и... да си призная, така бързо заживявам с новото, което ме заобикаля, че почти не остава време за спомени. Н. Стефанова, ОС, 103.
ЗАЖИВЯ̀ВАМ2, -аш, несв; заживèя, -èеш, мин. св. заживя̀х, прич. мин. св. деят. заживя̀л, -а, -о, мн. заживèли, св., непрех. С предл. в. Вниквам дълбоко в същността на нещо и го преживявам; вживявам се. „Сега ние знаем, че съществува един много важен момент: актьорът така да вникне и заживее в ролята, че думите на автора да станат негови (на актьора) собствени думи.“ Ст. Грудев, АБ, 156.
ЗАЖИВЯ̀ВАМ3, -аш, несв.; заживèя, -èеш, мин. св заживя̀х, прич. мин. св. деят. заживя̀л, -а, -о, мн. заживèли, св., непрех. Диал. Ставам като жив; оживявам. Навалицата се сбута, заживя и се притисна към дюкяна. Ст. Чилингиров, ХНН, 162. От сивопепелява, каквато е призори старата смесена гора, става изведнъж шарена, дърветата се събуждат заедно със слънцето, а цветовете – съчетани в безброй отблясъци – заживяват. Н. Хайтов, ШГ, 179.
ЗАЖИВЯ̀ВАМ4, -аш, несв.; заживèя, -èеш, мин. св. заживя̀х, прич. мин. св. деят. заживя̀л, -а, -о, мн. заживèли, св. Диал. 1. Непрех. За рана – заздравявам2, зараствам. Раната заживя. Н. Геров, РБЯ II, 71.
2. Прех. Правя да заздравее, да зарасне (рана). Както на всичко в тоя свят, тъй и на нещастията се привиква. Продължителността им и времето затъпяват острината им, а забравата – заживява прежните рани, за да бъдат търпими новите мъки. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 19. заживявам се, заживея се страд. от заживявам4 във 2 знач.