ЗАЖИВЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от заживявам1. Белла Цонева-Динкова разказва за запознаването си с Поета [Иван Динков] във Враца, срещата с великата му поезия, заживяването им по квартири в София в невероятна материална оскъдица. ЛВ, 2008, бр. 21 [еа]. Заживяване на съпружески начала.
ЗАЖИВЯ̀ВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от заживявам2; вживяване.
ЗАЖИВЯ̀ВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от заживявам3; оживяване. Макар и не в технологическото значение, в което Дидро употребява понятието „антракт“, подобно запълване на отсъствието на героите, подобно заживяване на пространството зад кулисите се забелязва във всяка драма. Е. Мутафов, ЛХ, 173.
ЗАЖИВЯ̀ВАНЕ4 ср. Диал. Отгл. същ. от заживявам4 и от заживявам се; заздравяване, зарастване.