ЗАЖЪ̀НВАМ, -аш, несв.; зажъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зажъ̀нат, св., прех. Започвам да жъна. Зажънаха шест млади жетварки дядовата Йорданова нива. А. Каралийчев, СР, 97. Воеводата взе сърпа и паламарката на Христа и пристъпи към постата. Нареди се пред Яна и размаха сърпа, зажъна. К. Петканов, Х, 166-167. На другия ден по същия път се зададе комбайн. Навлезе в нивата, зажъна. П. Бобев, ГЕ, 76. зажънвам се, зажъна се страд.
– Друга (остар. и диал.) форма: зажèнвам.