ЗАЗАНЍЧАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. и непрех. Разг. Започвам да заничам1. – Кой е тоя господар бе? – издърпа пак книгата Синан паша и я зазанича, уж ще я прочете. В. Мутафчиева, СД, 24. Тъкмо по това време почука владишкият гавазин и предаде някакъв сгънат лист. Писмо. Старецът заразлепя печатите, избърза до прозореца, зазанича в писмото. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 367.