ЗАЗА̀РЯ несв.; зазарѝ, мин. св. зазарѝ св., безл. и в 3 л. Поет. Зазорява, зазарява. Във Хисаря, на пазаря / зърнах българка една – / слънцето кога зазаря / грей с такава светлина. О. Орлинов, П, 99. Вън зад стъклата вече ден зазаряше, / разкри простор сънуваната степ. Н. Хрелков, ДД, 86. ● Нар.-поет. Зора (заран) зазаря. Нощта преваля и зора зазаря. / Чернее Черни връх в небето. Д, 2013, бр. 142, 20. Да станеш рано да ойдеш, / кога си заран зазаря, / когато звезда изгрява, / изгрява звезда зорница. Нар. пес., Г. Керемидчиев, БНП [еа].
ЗАЗА̀РЯ СЕ несв.; зазарѝ се св., безл. Поет. Зазаря; зазорява се, зазарява се. Вече се зазаряше. Трясъкът на другите машини беше стихнал и затова бумтежът на тая кънтеше силно, победоносно в ранната утрин. Ст. Даскалов, СЛ, 37. Зазаря се. На крак са всички вече. / Колата стягат, щурат се, гълчат. Н. Ракитин, Ст II, 90.