ЗАЗАРЯ̀ВА несв.; зазарѝ, мин. св. зазарѝ, св., безл. и в 3 л. Поет. Зазорява; зазаря, раззорява, раззаря, съзорява.

ЗАЗАРЯ̀ВА СЕ несв.; зазарѝ се св., безл. Поет. Зазорява се; зазаря се, раззорява се, раззаря се, съзорява се. Навън бе почнало да се зазарява.


Източник: Речник на българския език (онлайн)